©

Находката е случайна. При едно от излизанията в морето по време на обучението Паскал Бернабе изисква да се отиде на място, където може да се осигури дълбочина около 30 метра. "Скочихме във водата, потънахме и слизайки на дъното, видяхме кораб", обясни Мирослав Славчев. Интересно е, че обикновено рибарски плавателни съдове "закачат" със съоръженията си потъналите кораби, но този не бе попадал на такава ситуация, допълни той. "Като огледахме, се оказа, че това е така, защото целият кораб е вкопан в пясъка и може би след скорошна буря е започнал да се показва", каза русенският водолаз. "Стърчи около метър и половина от носа на съда, подава се и една от надстройките. Палубата се подава, след като поразровиш пясъка. Корабът не е обрасъл с миди, само е доста ръждясъл", разказа водолазът.

"Предстои да го обследваме, да намерим имената му", допълни Славчев. Потъналият кораб е близо до брега на Созопол. Интересно е, че стари рибари не помнят на това място да е имало корабокрушение. След изследването корабът ще е прекрасен обект за водолазен туризъм, каза още Мирослав Славчев.

Първият в България курс по техническо грумкане у нас под ръководството на световният шампион по дъблочинно спускане под вода Паскал Бернабе се състоя през август. Той стана факт със съдействието на русенеца Мирослав Славчев.

При началното ниво курсистите бяха обучени да ползват специфичното оборудване в техническото гмуркане, което е много по-различно от това на водолазите, влизащи в морето за спортни цели. То осигурява достъп до значителни дълбочини. Акцентът в началното обучение е осигуряването на възможност водолазите да се справят с почти всички аварийни ситуации, в които могат да попаднат - включително плуване без въздух, без плавник и други, каза Мирослав Славчев.

Вторият етап бе за ползването на висококислородни газови смеси по време на декомпресионното изплуване от дълбочина това е технология, при която се използват газове с високо съдържание на кислород. Стъпаловидна декомпресия, използвана от водолазите, е процедурата на изплуване. Известно е, че при потъване процесът се нарича компресия и е свързан със сгъстяване на налягането.

Въздухът на повърхността, който дишаме, е само с 21 % кислородно съдържание. Кислородът е отлична "помпа" за изчистване на натрупаните по време на гмуркането инертни газове в кръвта. "Разбира се, смесите се ползват след точни изчисления по определена методика", обясни Славчев.

Третият курс бе за декопресионни процедури и бе свързан с прилагане на знанията от предходните две нива. Характерен е със симулацията на декомпресия, ползвайки газовите смеси.

Четвъртото ниво на проведения от Паскал Бернабе в България курс бе за същинското техническо гмуркане на реална, а не симулирана дълбочина.

Много от курсистите успяха да завършат всички нива, обясни Мирослав Славчев. Интересен бе коментарът на Паскал Бернабе в края на работата му у нас, допълни той. Известният французин споделил :"Вие сте отлични водолази, но трудно свиквате да работите в екип". В техническото гмуркане нещата са комплицирани, там не можеш да допуснеш грешка и да не можеш да разчиташ на своето buddy /на партньора си/, коментира русенецът - водолаз.

Паскал Бернабе ще дойде отново в България, вече има кандидати да станат негови ученици и пристигането му отново у нас ще се координира с програмата му.

"Доказателство за успешния курс по техническо гмуркане в България е операцията на колегите ни от сдружението "Блек сий дайв Одесос" - Варна с предател Орлин Цанев", обясни Мирослав Славчев. Самият той взе активно участие в операцията по локализиране на съветското подводница С-34, потънала през 1941 г. неизвестно досега къде.